EN BG

В НАЧАЛОТО 
ПОМЕРАНИ - МЪЖКИ 
ПОМЕРАНИ - ЖЕНСКИ 
МАЛКИ ШПИЦОВЕ - МЪЖКИ 
МАЛКИ ШПИЦОВЕ - ЖЕНСКИ 
БЕБЕТА 
С новите собственици
ГАЛЕРИЯ 
СТАНДАРТ НА ПОРОДАТА 
ВРЪЗКИ 
КОНТАКТ 


 

FCI-Standard N°97 /05.03.1998/ GB

 
НЕМСКИ ШПИЦ, ВКЛЮЧВАЩ ВЪЛЧИЯ ШПИЦ (КЕЕСХОНД) И ПОМЕРАН
ДАТА НА ПУБЛИКАЦИЯТА НА ОРИГИНАЛНИЯ ВАЛИДЕН СТАНДАРТ : 05.03.1998.

ПРИЛОЖЕНИЕ: За охрана и компаньон.

КЛАСИФИКАЦИЯ ПО FCI:
Група 5 – шпицове и примитиви.
Секция 4 – европейски шпицове.
Без работни изпитания.

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД: Немските шпицове са наследници на произхождащото от каменната ера „торфено куче” (Torfhund) “Canis familiaris palustris Rüthimeyer” и по-късният „езерноживеещ шпиц” (Pfahlbau).Tе са най-старата позната порода кучета в Централна Европа. От тях са създадени многобройни други породи. В не-немскоговорещите страни вълчите шпицове са познати като „кеесхонди”, а той-шпицовете – като померани.

ОБЩ ВИД: Породите шпицове са очарователни с прекрасната си козина, която стои изправена с помощта на изобилен подкосъм. Особено впечатляващи са гъстата, подобна на грива "яка" около врата и пухкавата опашка, носена гордо заметната над гърба. Лисичата муцунка с жив поглед и малките заострени, близко поставени уши придават на шпица неговия уникално типичен закачлив вид.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Съотношението на височината при холката към дължината на тялото е 1:1

ПОВЕДЕНИЕ И ХАРАКТЕР: Немският шпиц е винаги нащрек, кипи от енергия и е извънредно верен на собственика си. Много е податлив на обучение и лесно възприема. Недоверчивостта му към непознати и липсата на ловен инстинкт го прави идеалното куче-пазач за дома и фермата.

Не е нито кротък, нито агресивен. Най-забележителните му черти са непретенциозността, пригодността да живее при всякакъв климат и дълголетието.

ГЛАВА

ЧЕРЕПНА ЧАСТ: Шпицът има средноголяма глава, гледана отгоре изглежда най-широка в задната част и се стеснява в посока към върха на носа.
Стоп: Средноизразен до дълбок, но никога рязък
ЛИЦЕВА ЧАСТ:
Нос: Носната гъба е заоблена, малка и винаги чисто черна; тъмнокафява при кафевите шпицове.
Муцуна: Муцуната не е прекалено дълга и изглежда приятно пропорционална спрямо черепа. (При вълчия шпиц, големия шпиц и средния шпиц съотношението на дължината на муцуната и тази на черепа е приблизително 2:3, а при малкия и той-шпица – приблизително 2:4).
Устни: Устните не са твърде разраснати, плътно прилепват към челюстите и не образуват гънки в края на устата. Напълно черни са при всички цветове, кафеви – при кафевите кучета.
Челюсти/Зъби: Челюстите са нормално развити и с пълна ножична захапка с 42 налични зъба, съответстващи на зъбната формула на кучето, т.е. горните зъби плътно припокриват долните и са поставени в равна редица в челюстта. При миниатюрния и той (померанския) шпиц липсата на няколко премоляра се позволява. Клещовидна захапка е позволена при всички разновидности на шпица.
Бузи: Бузите са нежно заоблени, не изпъкнали.
Очи: Очите са средни по големина, издължени, леко наклонени и тъмни. Ръбът на клепачите е черен при всички цветови разновидности; тъмнокафяв при кафевите кучета.
Уши: Малките уши са поставени високо и относително близо едно до друго, триъгълни и заострени. Винаги са носени изправени, връхчетата не се клатят.
ШИЯ: Средно дългата шия е стабилно поставена между раменете, леко извита без подвес при гърлото и покрита с гъста, пухкава козина, която образува голяма грива (нагръдник).

ТЯЛО:
Гръбна линия: Гръбната линия започва от връхчетата на носените изправени ушички и се слива в нежна крива с късия, прав гръб. Пухкавата, бухнала опашка, която частично покрива гърба, заобля силуета.
Гръб и холка: Високо поставената холка се снижава видимо към възможно най-късия, здрав и прав гръб.
Поясница: Къса, широка и силна.
Крупа: Крупата е широка и къса, не е скосена.
Гърден кош: Дълбок и добре засводен, гръдната кост е добре развита.
Долна линия: Гръдният кош стига колкото се може по-назад, коремът е само леко прибран.

ОПАШКА: Опашката е поставена високо и е средно дълга. Издига се нагоре и се завива над гърба, направо от основата. Лежи плътно върху гърба и е покрита с много пухкава козина. Допуска се да е двойно навита при връхчето.

КРАЙНИЦИ:
ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:
Общ вид: Права, доста широка предница.
Рамене: Лопатките са дълги и добре наклонени назад. Раменната кост, която е с почти същата дължина, образува ъгъл от 90 градуса спрямо лопатката. Рамото е добре замускулено и здраво свързано с гръдния кош.
Лакет: Лакетната става е силна, плътно прилепнала към гръдния кош и не се извръща нито навътре, нито навън.
Лакетна кост: От лакета до китката крайникът е със средна дължина спрямо тялото, здрав и напълно прав. Задната част на крайника е богато окосмена.
Китка (метакарпус): Силните, средно дълги китки са разположени под ъгъл 20 градуса от вертикала.
Предни лапи: Предните лапи са възможно най-малки, обли и със свити пръсти, тъй наречените „котешки лапи”, с добре засводени пръсти. Ноктите и възглавничките са черни при всички разцветки, но тъмнокафеви при кафевите кучета.

ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:
Общ вид: Задните крайници са много мускулести и изобилно окосмени отзад. Задните крайници са прави и успоредни, гледани отзад.
Горно и долно бедро: Горната и долната част на бедрото са относително равни на дължина.
Скакателна става: Силна и само средно заъглена, не се обръща нито навън, нито навътре при движение.
Глезен (метатарзус): Глезените са средно дълги, много силни и вертикални спрямо земята.
Задни лапи: Задните лапи са възможно най-малки, с плътно прибрани и добре засводени пръсти, тъй наречени „котешки лапи”. Възглавничките са груби. Цветът на ноктите и възглавничките е възможно най-тъмен.

ПОХОДКА И ДВИЖЕНИЯ: Немският шпиц се движи право напред с добър тласък, с плавни и пружиниращи движения.

КОЖА: Кожата е плътно прилепнала по тялото, без бръчки.

КОЗИНА:
Косъм: Немският шпиц има двойна козина – дълъг, прав и стърчащ покривен косъм и къс, гъст и подобен на памучна вата подкосъм. Главата, ушите, предната страна на крайниците и лапите са покрити с къс и гъст (кадифен) косъм. Останалата част от тялото е с дълго, богато окосмяване. Козината не е вълниста, къдрава или на шнурове, не се разделя на път на гърба. Вратът и раменете са покрити с гъста грива. От задната страна на бедрата има буйно окосмяване, от крупата до скакателните стави. Опашката е пухкава.


ЦВЯТ
А) Вълчи шпиц (кеесхонд): сиво оцветяване




Б) Голям шпиц: черно, кафяво, бяло оцветяване




В) Среден шпиц: Черно, кафяво, бяло, оранжево, зонарносиво, други цветове.




Г) Малък шпиц: Черно, кафяво, бяло, оранжево, зонарносиво, други цветове




Д) Той шпиц (померан): Черно, кафяво, бяло, оранжево, зонарносиво, други цветове.




ЧЕРЕН: При черния шпиц подкосъмът и кожата също трябва да са черни, а цветът на покривния косъм да е бляскавочерен, без никакви бели или други цветови примеси.

КАФЯВ: Кафявият шпиц е едноцветно тъмнокафяв.

БЯЛ: Козината трябва да е чисто бяло, без следи от жълто (най-вече), което се случва често, особено на ушите.

ОРАНЖЕВ: Оранжевото трябва да е равномерно и приблизително в средата на цветовия обхват.

ЗОНАРНОСИВ (при кеесхонда): Зонарносивото е сребристо-сив косъм с черни връхчета. Муцуната и ушите са тъмни на цвят, около очите има добре очертани „очила”, които приличат на деликатно нарисувани с молив черни наклонени линии, започващи от външния край на окото и до долния край на ухото, съчетани с видими белези и отсенки, образуващи изразителни къси вежди; грива и пръстен около раменете – по-светли, по предните и заднителапи няма петна под лактите или скакателните стави, с изключение на леки щрихи по пръстите, връхчето на опашката е черно; от долната страна опашката и гащите са бледосребристосиви.

ДРУГИ ЦВЕТОВЕ: Терминът „други цветове” се отнася за всички отсенки на цветове като: кремаво, самурено-кремаво, самурено-оранжево, черно с подпал или партиколор (бялото винаги трябва да е основен цвят). Черните, кафеви, сиви или оранжеви петна трябва да са разположени по цялото тяло.

РЪСТ И ТЕГЛО:
Ръст при холката:
А) ВЪЛЧИ ШПИЦ/КЕЕСХОНД: 49 СМ. +/- 6 см.
Б) ГОЛЯМ ШПИЦ: 46 см. +/- 4 см.
В) СРЕДЕН ШПИЦ: 34 см. +/- 4 см.
Г) МАЛЪК ШПИЦ: 26 см. +/- 3 см.
Д) МИНИАТЮРЕН ШПИЦ (померан): 20 см. +/- 2 см.

Кучета под 18 см. са нежелателни.
Тегло: Всяка разновидност на немския шпиц трябва да има тегло, съответстващо на ръста.

НЕДОСТАТЪЦИ: Всяко отклонение от гореописаните точки следва да бъде смятано за недостатък и сериозността, с която се гледа на него трябва да е в точно съотношение с изразеността му.

СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:
• Проблеми с телосложението
• Твърде плоска или видимо ябълковидна глава
• Носна гъба с телесен цвят, също и клепачи и устни
• При вълчия, големия и средния шпиц – липсващи зъби
• Проблеми с движенията
• При сивооцветените шпицове – липса на видими щрихи по муцуната

ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:
• Агресивност или прекомерна срамежливост;
• Отворена фонтанела;
• Обратна захапка (излизаща напред горна или долна челюст);
• Ектропия или ентропия (завръщане на клепача навън или навътре);
• Полу-вдигнати уши;
• Видими бели петна по шпицове, които не са изцяло бели.

Всички кучета, показващи явни физически или поведенчески аномалии следва да бъдат дисквалифицирани.

Забележка: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.

 

 

Яндекс.Метрика

© Copyright - Foxy Nose